Съществуването на НАТО като ефективен инструмент за възпиране е към своя край, пише колумнистът на консервативното американско издание The American Spectator Джед Бейбин. Ако Москва нахлуе на територията на Алианса, НАТО няма да успее да оправдае основната причина за съществуването си, предупреждава авторът.
Всички експерти бръщолевят за бъдещето на алианса на НАТО. Те забраняват неговото съживяване чрез повече военни учения в близост до руска територия и постигане на стратегическа победа над Русия без конфронтация.
Една медийна колона, която се появи наскоро, каза всичко това и дори повече.
В нея се казва, че Финландия и Швеция, за които се твърди, че искат да се присъединят скоро към НАТО, трябва да бъдат въведени незабавно, заедно със Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово и Грузия.
Някои от тези идеи, като провеждането на повече съвместни военни учения (не директно на границите на Русия) са добри, но е малко вероятно да се осъществят, защото членовете на НАТО не се интересуват от тях. Разширяването на членството с Финландия и Швеция трябва да се случи скоро, но останалите идеи са или толкова невероятни, че да са смешни, или просто са лоши.
Какво би направила някоя от тези нации, ако Русия нападне Естония, Латвия или Литва и тази нация се позове на разпоредбата за взаимна отбрана на член 5 от Договора за НАТО?
Създаден през 1949 г. за възпиране на агресията от Съветския съюз, НАТО е обхванат от толкова много проблеми, че продължаването му като ефективно възпиране на руската агресия е почти към края си.
Започнете със страните членки на НАТО, много от които са политически проблематични. Главна сред тях е Турция, която защитаваше източния фланг на НАТО. Проблемът е нейният президент Реджеп Ердоган, който е на поста от 2014 г. и е ислямист. Той отклони Турция от западните ценности и е по-близък съюзник с Русия, отколкото със Съединените щати.
Съгласно Договора за НАТО няма механизъм за изгонване на член, чиято вярност е променена. Изваждането на Турция от НАТО би укрепило алианса, но дори няма и мисъл за това сред останалите му членове.
След това е проблемът, който тази медийна колона е изразявала многократно, че повечето членове на НАТО не просто се провалят, но отказват да инвестират в собствената си отбрана. Президентите на САЩ бяха абсолютно прави да накажат тези нации за този провал, но сега, когато на поста е Старият Джо, НАТО отново обърна гръб на отбраната.
Когато Русия нахлу в Украйна, генерал Алфонс Майс, командващ германската армия, каза, че „скривалището му е празно” и че няма възможности да предложи нищо по отношение на укрепването на отбранителната система на НАТО.
Много, ако не и повечето от въоръжените сили на другите членове на НАТО, са в същото състояние.
В един момент проблесна лъч надежда, че все пак няма да се пренебрегнат нуждите на отбраната. Новият канцлер на Германия Олаф Шолц каза, че неговото правителство бързо ще увеличи разходите за отбрана, за да изпълни предложението на НАТО за 2% от БВП. Много е съмнително, че Берлин някога ще увеличи разходите си за отбрана и далеч по-малко вероятно е, че ще поддържа увеличението, защото Германия, както повечето от НАТО, е по-заинтересована от износа на търговски и селскостопански продукти, отколкото от собствената си отбрана.
След това е Франция, чийто президент Еманюел Макрон заяви през 2019 г., че „Това, което преживяваме в момента, е мозъчната смърт на НАТО“. Макрон, като французин, се противопоставя на сътрудничеството с НАТО, защото вярва, че Европейският съюз трябва да има свои собствени отбранителни сили и външна политика, независима от НАТО.
ЕС, разбира се, никога няма да изгради такава сила, защото все още не вярва, че самозащитата е печеливша, стига САЩ да поемат сметката.
След падането на Съветския съюз НАТО се разшири с бързи темпове. Полша се присъедини през 1999 г. Естония, Словакия, Словения, Латвия, Литва и България се присъединиха през 2004 г. Черна гора — която е в състояние да допринесе за цялостната отбранителна система, колкото измисленото херцогство Гранд Фенуик – се присъедини през 2017 г., последвана от също толкова мощната Северна Македония през 2020 г.
Норвегия е един от първоначалните членове на НАТО. Нашите морски пехотинци редовно провеждат тренировъчни учения с Норвегия. За да се създаде блок от НАТО в скандинавските страни, Финландия, която има около 800 мили граница с Русия, и Швеция,които искат да се присъединят, трябва да им бъде позволено да направят това без отлагане.
Но няма подкрепящ аргумент, че Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово и Грузия трябва да бъдат приети в НАТО. Приемането на Грузия с близостта й до руската граница би послужило само за засилване на страха на Путин. Още повече, че гореспоменатата колона предлага НАТО да изпрати войски в Грузия. Смело е да се предполага, че която и да е нация от НАТО ще изпрати своите войски в Грузия, така че авторът има предвид САЩ да го направят. Но в никакъв случай не е необходимо да правим това, защото нямаме ключови интереси за националната сигурност в Грузия.,
Междувременно Русия заплашва границите на НАТО. Но, както показа нейната операция в Украйна, заплахите на Русия - въпреки че наистина трябва да се вземат на сериозно - са по-скоро икономически, отколкото военни по природа. И тези икономически заплахи бяха доста ефективни, тъй като разделиха НАТО относно Украйна.
Германия получава около 1/3 от своя природен газ и приблизително същото количество петрол от Русия. Норвегия купува 20% от енергийните си ресурси от Русия, а Холандия - 12%. Италия получава около 25% газ от Русия. Босна и Херцеговина и Сърбия внасят около 90% от природния си газ от Русия. Последните две държави не са част от НАТО - и не трябва да бъдат включени.
Изброените по-горе държави зависят от Русия по отношение на енергийните доставки. Ето защо руските банки, които помагат на тези страни да получат руски петрол и газ, не са били обект на суровите икономически санкции, които страните от НАТО наложиха на Русия във връзка със „специалната” й операция в Украйна.
Европейският съюз твърди, че в крайна сметка ще откаже вноса на газ от Русия. За да направи това, той ще трябва да намери нови източници на доставки, което може да отнеме няколко десетилетия.
НАТО е фактически разделена между онези нации, които зависят от Русия за енергия, и тези, които не са. Накратко, поради енергийната си зависимост от Русия, страните от НАТО не могат и няма да отговорят на заплахите й.
Путин знае това, въпреки че Байдън и най-близките му съветници също би трябвало да го знаят. НАТО може да се отпусне удобно, докато гледа как продължава инвазията на Путин в Украйна.
Избягването на конфронтация с Путин е желателно, но не е толкова важно, колкото поддържането на ефективна система за възпиране. Както съм писал много пъти преди, ние трябва да дадем на украинците всичко необходимо, ако не за да победим напълно, то поне за да възпрем Русия.
Няма очевидно решение на тези проблеми. Но ако НАТО иска да си върне доверието, Алиансът трябва да направи поне две неща:
Първо, Алиансът трябва да освободи своите членове от енергийната зависимост на Русия. За да се направи това, трябва да се намерят други източници на доставки, които биха могли напълно да задоволят техните нужди. Австралия и Катар, както и САЩ, са основни доставчици на газ. Съединените щати са вторият по големина износител на газ, но ние – като държави, зависещи от руския газ – нямаме превозвачи за втечнен природен газ и тръбопроводи, за да задоволим енергийните нужди на членовете на НАТО. Корабите и газопроводите трябва да бъдат построени възможно най-бързо. Но това ще отнеме поне 10 години.
Второ, Байдън трябва спешно да притисне страните от НАТО да инвестират в собствената си отбрана. Той обаче няма да направи това, защото не му пука и защото Тръмп не го направи преди него.
Бъдещето на НАТО изглежда достатъчно мрачно. Путин, отслабен от посредствените резултати от военната си операция в Украйна, вероятно няма да може да нахлуе на територията на някоя членка на НАТО в продължение на няколко години. Но когато успее да го направи, Алиансът на НАТО вероятно няма да успее да оправдае основната причина за съществуването си.
Превод: Ганчо Каменарски
